Коронавирусна инфекция

Коронавирусна инфекция - обща информация

Епидемичният взрив от коронавирусна инфекция е регистриран в Китай, провинция Хубей. Главният град на провинцията е Ухан. 

Изолираният коронавирус, причинител на епидемията, е нов за хората вирус. Досега не е регистриран като причинител на заболяване.  По последни данни (12.02.2020 г) се предава по въздушно-капков и контактен път. Източник на заразата е болният човек, има информация и за предаване на заболяването от заразоносители, които не са развили симптоми на заболяване 

Инкубационният период е 2-12 дни. Заболяването протича с грипоподобни симптоми, като  температура, треска, мускулни болки, кашлица, отпадналост. В по-тежките случаи може да се развие пневмония, дихателна недостатъчност, летален изход.  По-тежко протича инфекцията при възрастни и хора с хронични заболявания. Децата прекарват инфекцията по-леко, но са заразоносители. 

Засега няма специфично лечение на инфекцията. Лечението е насочено към повлияване на симптомите на заболяването. 

 

Какво да правят пациентите, били в контакт с коронавирус?

Всички хора, които  в последните 14 дни са били в Китай, пътували са със самолет от летищата в Москва, Доха и Истанбул или са били в контакт с хора, пътували в Китай или със самолет през изброените летища, трябва да се свържат ПО ТЕЛЕФОНА със своя личен лекар и да го информират за тези факти. ОПЛ ще препоръча ограничаване на контактите с други хора, засилена лична хигиена и дезинфекция в дома и самонаблюдение за поява на симптоми на остра вирусна инфекция (повишена температура, трекса, главоболие, болки в гърлото, кашлица, мускулни болки, отпадналост). При поява на симптоми, ОПЛ ще съдейства за осигуряване на изолация и лечение в болнични условия. Изолацията в домашни условия и самонаблюдението продължават 14 дни след последния контакт със съмнителен заразоносител. 

Вирусът не е устойчив на сапун и обичайни дезинфектанти на алкохолна основа. Желателно е ръцете да се мият често със сапун (поне за 20 секунди) и повърхностите в дома, вкл. бани, кухни и тоалетни, да се дезинфекцират редовно с дезинфектанти на алкохолна основа. 

Желателно е потенциалните носители на вируса да носят предпазни маски, с които да намалят вероятността за заразяване на други хора в домакинството. 

 

Какво трябва да правят лекарите по отношение на болни и контактни на коронавирусна инфекция?

  1. Бърза информация от ОПЛ към РЗИ и обратно в случаите, когато се появи на преглед лице, било в заразените райони или което е контактно на пребивавал в заразените райони. От РЗИ ще ни съобщават за всеки идентифициран потенциален вирусоносител, а и ние трябва да съобщаваме максимално бързо по телефона, ако такъв пациент се появи в кабинета.
  2. При всеки болен с грипоподобни симптоми да задаваме въпрос дали е бил в чужбина в последния месец. Акцентът е пребиваване в Китай или пътуване със самолет през летищата в Истанбул, Доха, Москва.
  3. На всички, пребивавали в заразените райони, или контактни на пътували в чужбина с потенциален риск от заразяване, трябва настоятелно да препоръчаме да останат в дома си и да ограничат до минимум контактите си с други хора за 14 дни от датата на последния потенциален контакт с вируса. През този период от време трябва да измерват в домашни условия телесната температура и да се наблюдават за грипоподобни симптоми. Желателно е пациентът в карантина да записва името на всеки, с който е бил в контакт през този период.
  4. Ако потенциалните носители са наши пациенти, трябва да им препоръчаме да ни се обаждат ежедневно по телефона, за да ни съобщят колко е температурата им и имат ли нови оплаквания. Не трябва да ги посещаваме в домовете. Не трябва да ги пазим да не нарушават карантината. Необходимо е да регистрираме данните от техните обаждания – в книгата за контактните на ОРЗ или по друг начин. Тези данни ще са необходими в случай, че се развие заболяване и се наложи лечение.
  5. Ако потенциалният носител няма личен лекар, необходимо е да се обадим на РЗИ, за да определят лекар от местната болница, който да поеме неговото наблюдение.
  6. При поява на симптоми на заболяване (повишена температура, кашлица, грипоподобни симптоми) в карантинния период, трябва да се обадим на РЗИ, откъдето ще се организира вземането на пациента от дома му с линейка и транспортирането му до Инфекциозно отделение. Наш ангажимент е да издадем направлението за хоспитализация с вписани известните ни данни за пациента и данните от наблюдението му в АЛ. Не е ясно все още по коя КП и кое МКБ ще бъде направлението.
  7. По отношение на предпазването ни от заболяване. Към момента е необходимо да си осигурим лични предпазни средства и да засилим дезинфекционния режим в кабинетите и чакалните – по-честа дезинфекция с обичайните средства, вкл. на повърхности, дръжки на вратите, пейки в чакалните, тоалетни. По-честа дезинфекция на ръцете. Необходимо е да се подготвим за епидемична обстановка, като закупим медицински шапки, респиратори с филтър (FFP 3), предпазни очила или шлем, ръкавици, калцуни. Целта е да се предпазят откритите части на тялото, очите и дихателните пътища от заразяване по въздушно-капков или контактен път. Могат да се закупят от магазини за специализирано медицинско облекло, оборудване. На този етап не е необходимо да купуваме специални предпазни гащиризони. Предпазните средства трябва да използваме, ако се наложи да преглеждаме болни или вероятно болни от коронавирусна инфекция. Към момента ежедневното им използване не е необходимо. Предпазни средства трябва да бъдат осигурени за всички работещи в практиката – това е ангажимент на работодателя.

За актуалната епидемична обстановка, последните данни за симптомите на заболяването, наличието или липсата на потенциални вирусоносители в София област следете на сайта на РЗИ – https://www.rzi-sfo.com/c/надзор-на-заразните-болести/p/информация-за-новия-коронавирус . На страницата можете да намерите и друга важна информация за медицинските специалисти, като например алгоритмите за обличане и събличане на предпазно облекло, поведение при грип, малария, ухапване от кърлеж, трихинелоза, Зика-вирусна инфекция и др

 

Препоръки за физическа активност

Препоръките за физическа активност на консултативния съвет на Министерството на здравето и услугите за хората в САЩ са публикувани през ноември 2018 г.

  1. Препоръки, свързани с възрастта и общото състояние

Деца на възраст 3-5 години: Трябва да бъдат физически активни през целия ден, за да се стимулира растежът и развитието.

Деца на 6-17 години: Не по-малко от 60 минути умерена до енергична физическа активност през деня.

Лица в активна възраст: Поне 150-300 минути седмично физическа активност с умерена  интензивност ИЛИ 75-150 минути седмично интензивна аеробна физическа активност, ИЛИ еквивалентна комбинация на умерена и интензивна аеробна активност; упражнения за мускулна сила трябва да се извършват в два или повече дни от седмицата.

Лица в преклонна възраст: Многокомпонентна физическа активност, включваща тренировка на равновесието, аеробна активност и упражнения за мускулна сила.

Бременни жени и родилки: Поне 150 минути умерено-интензивна аеробна физическа активност седмично.

Лица в зряла възраст с хронични заболявания или с инвалидност, които са способни да извършват физическа активност: Следвайте основните препоръки и изпълнявайте аеробна физическа активност и упражнения за мускулна сила.

2.  Сън, ежедневни дейности и ментално здраве

Налични са научни доказателства, че умерено-до-интензивната физическа активност подобрява качеството на съня чрез намаляване на времето, необходимо за заспиване. Физическата активност увеличава също така фазата на дълбокия сън и намалява дневната сънливост.

Дори и единичен епизод на физическа активност води до подобряване на екзекутивните функции, включително организацията на ежедневните дейности и планирането в бъдеще. Когницията (напр. памет, скорост на извършване на задачите, вниманието, резултати от обучението) също може да бъде подобрена чрез физическа активност.

Редовната физическа активност намалява риска от клинична депресия, както и намалява симптомите на депресията и тревожността.

Доказано е, че редовната физическа активност подобрява качеството на живот.

3.  Риск от заболявания

Редовната физическа активност минимизира излишното покачване на теглото, помага да се поддържа теглото в здравословни граници, подобрява костното здраве и предпазва от затлъстяване, дори при деца на 3-5 години.

При бременни жени физическата активност помага да се намали излишното покачване на теглото по време на бременност и помага да се намали риска от развитие на гестационен диабет и постпартална депресия.

Редовната физическа активност подобрява когнитивните функции и намалява риска от деменция; падания и свързаните с паданията наранявания; и ракови заболявания на млечните жлези, хранопровода, дебелото черво, пикочния мехур, белия дроб, ендометриума, бъбрека и стомаха.  Освен това, физическата активност забавя прогресията на остеоартрита, диабет тип 2 и хипертонията.

4. Насърчаване на физическата активност

Програми в училищата и в общността могат да бъдат ефективни.

Промени в градската (селищна) среда и в наредбите могат да подобрят достъпа до физическа активност и да подкрепят поведение, свързано с физическа активност.

Информационните технологии трябва да се използват, за да се насърчава физическата активност, включително активни монитори (напр. устройства, регистриращи физическата активност в ежедневието), апликации в смартфоните, материали за принтиране от сайтове и интернет-базирани програми за самонаблюдение, напомняне и подкрепа.